Везните на съдбата

Мнозина приемат, че животът им е предопределен от висша сила, която те наричат Съдба, други са на мнение, че стечението на обстоятелствата е резултат от собствения им характер, а не на орисия и външна намеса. Еднозначен отговор едва ли ще има, но в шестия си сборник с разкази „Везните на Съдбата“ авторът Юрий Панайотов ни дава повод (след книгите си „Парченца от пъзела“, „Лабиринт“, „Теория на практиката“, „Въпроси във вакуум“ и „Ези и тура”) чрез героите си да поразсъждаваме отново над този казус.

Персонажите му не се задоволяват само да гледат, чувстват и действат – те имат потребност да изяснят, да анализират, да получат отговори – подобно на всяка една неспокойна душа. Къде, как, защо, колко, по какъв начин – това е механизмът, който задвижва тяхната природа и им дава живот. За тях обичайното е повод за философски разсъждения, делничното – извор на въпроси и търсения, скучната сивота – скрита картина с много тайни и неизвестни. Разказите дават другата гледна точка, понякога неприемлива, често абсурдна, но караща читателя да погледне от друг ракурс – този, който почти винаги се е изплъзвал в ежедневието и рутината, но който може да даде отдавна търсения отговор…

Какво пък, винаги е любопитно да надникнем зад „другия“ ъгъл – а какво ни очаква там, какво ще се събуди и ще оживее – всеки ще разбере сам, а колкото до съдбата – тя, за разлика от нас, винаги безпристрастно отмерва с точните си везни.