Ези-Тура

Да хвърлиш „ези-тура“ в житейски план означава да оставиш Съдбата да вземе решение между две алтернативи вместо самия теб. Това се случва с героите, но не и с автора Юрий Панайотов. С новия си, пети поред сборник, наречен „Ези-тура“, той убедително утвърждава стила си и постигнатото от предишните му сборници от серията "разкази с очакван и неочакван край" – „Парченца от пъзела“ - 2008г., „Лабиринт“ - 2010г., „Теория на практиката“ - 2012г., „Въпроси във вакуум“ - 2018г.

Персонажите му са на пръв поглед съвсем обикновени хора, докато някаква ситуация или житейско събитие не ги накара да махнат маската на ежедневието, да отворят собствената си кутия на Пандора – и дори те, изненадани от самите себе си, с любопитство да наблюдават какво излита от там. Желанията, страстите, страховете и колебанията им се задействат и приемат изненадващ облик, подобно на облаците в небето – причудливи и непрекъснато променящи се. Някои от героите му изглеждат плахи и несигурни, други – самонадеяни и агресивни, трети – делнично обикновени, но те винаги са с нестандартно и провокативно мислене и поведение, често излизат от собствената си зона на комфорт, за да покажат неподозираното, скрито дълбоко в тях. Доколко решенията и постъпките им са осъзнати, доколко житейски приемливи – авторът оставя всеки от нас да отсъди сам според собствените си морално-етични везни, убеждения и пристрастия.

Единственото сигурно е, че с новите си истории Юрий Панайотов предизвиква читателя да направи своя избор между „ези“ и „тура“ и да се потопи в разказите му, очаквайки неочакваното.